Сексуалност: Природни взаимодействия у човека
Основна предпоставка за вникването в сексуалността е началото на облика на човека като отделно същество. Въпреки това е известно, че индивидът се е издигнал сам, чрез дълга еволюция и колективен труд. Биологичното развитие от предчовешката история обаче е запазило нагона и инстинктивните действия в човека.
Условията на заобикалящата го среда и нейната превратност докарват жизнения процес до определени конструктивни елементи, които са характерни за разнообразните прояви на съществуване в материята като тези елементи се припокриват с мнението, че отделния организъм след като е жизнеспособен и с възможност да се размножава многократно, се утвърждава като най-обикновена нагласа, първо към естествената и чак след това към еротичната среда.
Търсейки отличителните белези на еротиката, историческите факти ни препращат назад във времето до ранните човешки набези. Една особена закономерност на всички отличителни прояви на материята е, че те се вграждат импулсивно във всички сфери на заобикалящата ни действителност. Тази нова, напълно изменена форма на живот изпъква като основен фактор за бъдещо израстване, размножение и диференциране.
По този определен начин феноменът, известен още като копулация, бил здраво закрепен във всички обграждащи го системи . И тогава казваме, че в аминокиселините житейският „опит” на отделния индивид се е вградил под формата на вродена информация.
Зараждането в условията на непосредствена близост със заобикалящата среда на многоклетъчните вродени характери довежда до отделното разцепление на функциите между несходните клетки в организма .
Зародишните затвори, наречени още гамети, натрупвали наследствени гени в огромно количество. Когато гаметите се съединявали, се получавал нов, приспособен живот. Именно точно по този начин със сливането на семенната клетка с яйцеклетката се получавало увеличението и развитието на висшите живи организми. В следствие на такива вариации са се образували импулсивни клетки, специализирани да лансират похотливите усещания и да улесняват сливането между мъжките и женските индивиди.
За върховните човешки желания това явление се преработва в основна част на сексуалността, и прави близостта напълно нормална и актуална . Преди да знаем как да обясним развитието на половото влечение, трябва да анализираме всяко желание и действие поотделно. Вътре дълбоко в нервната система се е заформила една отделна „централа“, която първоначално се е отбранявала инстинктивно на индивидуалната нагласа спрямо променящите се фактори на нормалното съществуване.
Съществуващите човешки индивиди от различен пол, знаят как да се усамотят по двойки и да предизвикат нужната сладостна възбуда от дразнения, изминаващи пътя от единия към другия партньор. Нервната система трансформира тези нежни и приятни дразнения като възбуда, която е насочена към двигателния апарат на двойката и половите партньори извършват съвокуплението, наречено интимен (сексуален) акт.
В общи линии това е редът на последователност и се изяснява факта, че от размножителна гледна точка, предавана през поколенията, човешкият род представлява едно енергично единство, в което е заложена силната матрица на плътските несъзнателни ефекти, като първо силният и слабия пол се стараят да съчетаят близко и приятно общуване помежду си и едва след това да се насочат към продължаване на човешкия род чрез интимния контакт.
КАК ДА ГОВОРИМ С ДЕЦАТА ЗА РАЗВОДА
