Сексуалност: Природни взаимодействия у човека
Основна предпоставка за вникването в сексуалността е началото на облика на човека като отделно същество. Въпреки това е известно, че индивидът се е издигнал сам, чрез дълга еволюция и колективен труд. Биологичното развитие от предчовешката история обаче е запазило нагона и инстинктивните действия в човека. Съществуването на човека и неговата сексуалност, са неразривно свързани с еволюцията и адаптацията към средата.
Условията на заобикалящата го среда и нейната превратност докарват жизнения процес до определени конструктивни елементи, които са характерни за разнообразните прояви на съществуване в материята. Тези елементи създават основата на нашето биологично наследство, което ни позволява да разпознаваме нуждата от интимни отношения и размножаване. Такива елементи се припокриват с мнението, че отделният организъм, след като е жизнеспособен и с възможност да се размножава многократно, се утвърджава, като най-обикновена нагласа, първо към естествената и чак след това към еротичната среда.
Търсейки отличителните белези на еротиката, историческите факти ни препращат назад във времето до ранните човешки набези. Еротиката, като еволюционен импулс съществува в нашата природа още от древни времена. Една особена закономерност на всички отличителни прояви на материята е, че те се вграждат импулсивно във всички сфери на заобикалящата ни действителност. Тази нова, напълно изменена форма на живот изпъква като основен фактор за бъдещо израстване, размножение и диференциране. Еротичните взаимодействия създават баланс в природата, като гарантират продължението на живота на видове, и адаптация към променящите се условия.
По този определен начин феноменът, известен още като копулация, бил здраво закрепен във всички обграждащи го системи . Тези биологични взаимодействия са заложени дълбоко в инстинктивната ни природа. И тогава казваме, че в аминокиселините житейският „опит” на отделния индивид се е вградил под формата на вродена информация. Преходът от индивидуални реакции към социални взаимодействия, се е състоял в изграждане на структури, които създават основа за развитието на сексуалността.
Зараждането в условията на непосредствена близост със заобикалящата среда на многоклетъчните вродени характери довежда до отделното разцепление на функциите между несходните клетки в организма. Това разцепление е важно за развитието на специализирани клетки, които могат да реагират на химически и физически стимули от околната среда.
Зародишните затвори, наречени още гамети, натрупвали наследствени гени в огромно количество. Когато гаметите се съединявали, се получавал нов, приспособен живот. Именно точно по този начин със сливането на семенната клетка с яйцеклетката се получавало увеличението и развитието на висшите живи организми. Това съединение е основата на биологичната еволюция, и е ключова част от формирането на сексуалността у човека. В следствие на такива вариации са се образували импулсивни клетки, специализирани да лансират похотливите усещания и да улесняват сливането между мъжките и женските индивиди. Тези клетъчни взаимодействия изграждат фундаментални механизми, които ни позволяват да изпитваме сексуално привличане.
За върховните човешки желания това явление се преработва в основна част на сексуалността, и прави близостта напълно нормална и актуална . Сексуалността се свързва не само с физическо привличане, но и с психо-емоционални аспекти, които усилват желанието за интимни контакти. Преди да знаем как да обясним развитието на половото влечение, трябва да анализираме всяко желание и действие поотделно. Вътре дълбоко в нервната система се е заформила една отделна „централа“, която първоначално се е отбранявала инстинктивно на индивидуалната нагласа спрямо променящите се фактори на нормалното съществуване. Тази централа се формира и чрез социални, психологически и културни взаимодействия, които се наслагват с еволюционните инстинкти.
Съществуващите човешки индивиди от различен пол, знаят как да се усамотят по двойки и да предизвикат нужната сладостна възбуда от дразнения, изминаващи пътя от единия към другия партньор. Емоционалните и физически дразнения между партньорите могат да се насочат към по-дълбоки нива на интимност и свързаност. Нервната система трансформира тези нежни и приятни дразнения като възбуда, която е насочена към двигателния апарат на двойката и половите партньори извършват съвокуплението, наречено интимен (сексуален) акт. Активирането на сексуалните реакции е не само биологичен процес, но и психологически, социален и емоционален фактор, свързан със специфични нагласи и лични преживявания.
В общи линии това е редът на последователност и се изяснява факта, че от размножителна гледна точка, предавана през поколенията, човешкият род представлява едно енергично единство, в което е заложена силната матрица на плътските несъзнателни ефекти, като първо силният и слабия пол се стараят да съчетаят близко и приятно общуване помежду си и едва след това да се насочат към продължаване на човешкия род чрез интимния контакт. Но освен чисто биологичното намерение за размножаване, човешките индивиди често развиват дълбоки емоционални връзки, които дават смисъл и на сексуалността, като тя става не само начин за продължаване на вида, но и форма на самореализация и лична удовлетвореност.
Сексуалността е многопластов феномен, който не се изчерпва само с биологични и физиологични реакции. Тя е резултат от сложната връзка между нашето вътрешно еволюционно наследство и съвременните социални, културни и психологически влияния. Човешката сексуалност се формира и развива в рамките на социалните структури, но същевременно е неразривно свързана с нашата биология. Важно е да разберем, че сексуалността не е просто физическо явление, а комплекс от емоции, желания и социални взаимодействия, които я правят не само основна за оцеляването на вида, но и жизненоважен елемент за личната идентичност и благосъстояние.
КАК ДА ГОВОРИМ С ДЕЦАТА ЗА РАЗВОДА
